Разказ за Добринища, за неговата история и съвременност. Привлекателно курортно-туристическо място.

Имена останали от вковете: Добречково, Добрущене, Добрунища хас, после Добриница. Сега – Добринища или Добринище. Отдавна старите българи, а преди тях траки и славяни преценили това място – ДОБРО ЗА ЖИВЕЕНЕ. И заживели. От една страна се дигат зелено-сините купове на Бесбог и Полежан, пиринските върхове. От друга страна, лежи котловината, затворена от всякъде и отворена само тук, в процепа на Места, надолу по Момина клисура, и още по-надолу, все по реката към морето. Това е пътят на беломорския лъх, който тук среща снежния лъх на Пирин. При мястото на срещата бликнали топлите извори. Голямата вода на изворите е хваната за банята. Други, по-малки изворчета си текат така, край бреговете на селската река. Някога ги вливали в тепавиците по реката, за да топлят тупаните шаяци. Сега от тепавиците е останала само една, а изворчетата текат свободно и диво както в първите си дни.

 Булдозер изровил още един малък извор, засипан от земята и времето, извор с колонка, която изхвърля струята си в неголямо кръгло басейнче. Добринищани циментирали колонката, поставили и едно парче от тръба за чучур, надзидали малко басейнчето и го нарекли „римското банче”. Ето тук, все около изворите е това старо, потомствено място с дълга памет, място добро, избрано добре. Добринища. Старо училище, стара черква, стари фамилии, които пускат издънки и днес. Жилаво, живо и днес е преданието, че Паисий е роден тук. Тъй като Лаврентий е с двайсет години по-стар от Паисий и тъй като подарил на манастира своята ( а не общата, своя и братова) къща – предполага се, че двамата не са едноутробни братя. Преданието не се заплита в такива сложни предположения. То казва само: майката на Паисий, Катерина, дошла от Добринища в Банско, където се оженила повторно и довела малкия си син. Двеста години не са чак толкова за едно предание, предавано от баба на внук и родствена кръв. Двама Добринищани, Григор Мацин и Христо Начев били Ботеви четници. Първият след разгрома на четата е заточен в Анадола, след помилването се връща и живее в София. Вторият също оцелял, хванат от турците и освободен забягва наново в Румъния, за се върне в Балкана след две години като опълченец. Опълченци са били още двама добринищани – Никола от прочутия хайдушки и комитски род на Вешкови ( от които според преданието е и Паисиевиата майка), и знаменосецът на четвърта опълченска дружина Георги Темелков. Добринища е дало бойци в Разложко-Кресненското въстание, както и в Илинденското. Изобщо революционно-борческата щафета на Добринища не е била изтървана никога, тя винаги е попадала в достойни мъжки ръце. Докато попадне в ръцете на Иван Козарев, първия партизанин. Сега Козарев е слязъл от Пирин и е останал завинаги в село. Стъпил на големия гранитен камък, изправил яка бронзова снага и разперил ръце. Освен портретното сходство най-малкото предимство на фигурата скулпторът Минеков е придал на тая фигура естествена, необикновена физическа и особено духовна мощ, която преодолява инертността на материала си и се превръща в ликуващ, огнен призив. Това е силен, хубав паметник, най-хубавият в Пиринския край, навярно и един от най-хубавите у нас. Лобното място на Козарев не е много далеч от паметника му, то е под селото, над брега на речицата, в която се вливат и пушат пара дивите топли изворчета. Там тоя пирински юнак паднал на първи април четиридесет и четвърта, от куршум, нелепо сбъркал посоката си. Там го и погребали. Една върба успяла да подрасне за това време и да стане голямо дърво. Всяка есен излива плача на листата си над желязната ограда.